2 юни 1876 г. Кой уби Христо Ботев?

2 юни 1876 г. за свободата на България е убит Христо Ботев. Поетът води най-добре въоръжената и обучена чета на Априлското въстание.

Преди 143 години начело на чета за освобождението на България е убит Христо Ботев. Поетът поема към своята Голгота, пишейки на съпругата си от кораба "Радецки":

Мила ми Венето, Димитре и Иванке!

Простете ме, че аз ви не казах къде отивам. Любовта, която имам към вас, ме кара да направя това. Аз знаях, че вие ще да плачете, а вашите сълзи са много скъпи за мене!

Венето, ти си моя жена и трябва да ме слушаш и вярваш в сичко. Аз се моля на приятелите си да те не оставят, и те трябва да те поддържат. Бог ще да ме запази, а ако оживея, то ние ще да бъдем най-честити на тоя свят. Ако умра, то знай, че после Отечеството си съм обичал най-много тебе, затова гледай Иванка и помни любящия те.

Х р и с т а

За няколко дни през май 1876 около 200 българи с кръв заплащат за свободна България.

След удара, нанесен на Вътрешната революционна организация от обесването на Васил Левски и колебанията на Любен Каравелов, начело на БРЦК застава Христо Ботев.

След избухването на въстанието в Босна и Херцеговина през 1875 година

БРЦК под ръководството на Христо Ботев започва подготовката на въстание и в България. За тази цел Ботев е изпратен в Русия да събира средства и оръжие за въстанието и да доведе оттам войводата Филип Тотю. Преждевременното избухване на въстанието и неговият неуспех довеждат до сериозни разногласия в БРЦК. В резултат на това в края на 1875 година Ботев подава оставка, това води и до разпускането на организацията, но не се отказва от революционната си дейност.

След създаването на Гюргевския революционен комитет Ботев установява контакт и с неговите членове. През май 1876 година той започва редактирането на последния свой вестник „Нова България“, от който успява да издаде само един брой.

През май 1876 г., вследствие новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета. От Гюргево се качва с част от четата на кораба „Радецки“.

Четата наброява 205 добре въоръжени и подготвени четници.

За воевода единодушно е избран Христо Ботев, а за военен ръководител Никола Войновски. Анализирайки развоя на въстанието в България ръководството на четата решава да се насочат към Трети Врачански революционен окръг, където съществувала възможност за вдигане на въстание.

На 29 юни в 11 часа, преоблечените във въстанически дрехи четници завладяват "Радецки". Воеводата принуждава капитана Дагоберт Енглендер да спре парахода на няколко километра западно от село Козлодуй. Христо Ботев и четата му слизат на българския бряг в боен ред с развято от Никола Симов- Курото знаме, целуват родната земя и тръгват към безсмъртието.

В своя героичен поход към Балкана, който започва на 29 май, четата се сражава сама с нарастващата турска потеря. В следващите дни става ясно, че очакваното въстание във Врачанския окръг няма да избухне, поради което командването взема решение четниците да се оттеглят във Врачанския балкан и заемат позиции по върховете Околчица, Купена и Камарата.

На 1 юни противникът започва фронтални атаки,

които четниците отбиват с огън и контраатаки. Боят продължава до вечерта, когато турците се оттеглят на изходни позиции. Христо Ботев заедно с щаба си се прикрива до малка скала на югоизточния склон на връх Камарата.

По време на разговора Ботев се изправя в целия си ръст, за да види къде е четата. В този момент отеква единичен изстрел, който пронизва смъртоносно воеводата. Неочакваната му гибел предизвиква объркване сред четниците. Командването на четата поема Никола Войновски. На 2 юни четата води последния си бой като организирана бойна единица в района на Лютиброд. След това тя се разпръсва на малки групи, които са унищожени от преследващата ги турска потеря.

Водена от Никола Войновски група от 40 души успява да премине р. Искър и се насочи към Ръжана планина. Между селата Литаково и Осенов лак те завързват жестока битка с турска потеря и групата е разпръсната. Никола Войновски с 15 четници успява да се добере до Троянския балкан. На 13 и 14 юни в землището на село Чифлик те попадат на засада. В неравния бой заедно с военния ръководител загиват и останалите четници.

След близо едномесечни тежки сражения бойният път на Ботевата четата,

започнал от козлодуйския бряг, завършва със смъртта на 130 четници.

Разгромът на четата бележи края на Априлското въстание, но техният подвиг и трагичната гибел на воеводата Христо Ботев оставят дълбока следа в народната памет. Не случайно, непосредствено след Освобождението се поставя началото на всенародното преклонение пред героите, изграждат се паметници и паметни знаци, свързани с бойният път на Ботевата чета.

Първото честване на подвига на Ботев и неговата чета е организирано от жителите на село Козлодуй през май 1878 г. То е наречено “оброци” и е свързано с курбан от 200 агнета за загиналите четници. През 1885 г. Ботевският организационен комитет, под председателството на кмета на Враца Иванчо Цветков организира тържества на Милин камък, които поставят началото на ежегодните Ботевски чествания. По решение на група революционни дейци начело със Захари Стоянов за дата на празнуване се приема 2 юни.

За да изразят своята признателност към героите населението на Козлодуй подкрепят инициативата на местния учител Младен Павлов да се постави паметен знак на мястото, където слиза Ботевата чета.

На 30 май 1878 г на брега на река Дунав е поставен 4 метров опълченски кръст от акациево дърво.

През 1882 г. той е заменен от оброчен каменен кръст с благодарствен надпис. Сред местното население обаче остава силното желание да се изгради на Дунавския бряг достоен паметник на Ботевата чета. За тази цел се създава дружеството “Хр.Ботев – Козлозуйски бряг”, което през 1905 г. подема широка кампания за набирането на средства и дарения, дори се полага основният камък на бъдещият паметник. След отказа на държавата да участва в това начинание строежът спира. Но остава надеждата. Работата по изграждането на паметника започва отново през 1937 г. Дружеството “Хр.Ботев – Козлодуйски бряг” чрез Дирекция водни съобщения в Русе осигурява средства за провеждане на конкурси, проектиране и строителство. Автор на проекта е Стефан Пейчев, а каменната облицовка е направена от Асен Илиев. През 1939 г. паметникът е построен.

В центъра на Враца след Освобождението е издигнат първият паметник на Христо Ботев.

Негов автор е Густав Еберлайн. Той е открит тържествено на 27 май 1890 г. в присъствието на княз Фердинанд І, министър-председателят Стефан Стамболов, майката на Ботев, неговата съпруга Венета и дъщеря Иванка. През 1955 г. този паметник е демонтиран от комунистическата власт. На негово място, на 2 юни 1964 г., е открит нов паметник.Той е дело на Владимир Гиновски. Христо Ботев е в цял ръст с височина 12 м. и е изработен от броз и сив гранит. До паметника гори вече огън, а върху архитектурните тела има релефи със сюжети от Ботевото творчеството и героична смърт. Всяка година пред паметника признателните потомци отдават своята почит.

Друго култова място за всенародно поклонение става паметникът на връх Околчица.

През 1901 г. на 25-та годишнина от подвига на Христо Ботев и неговата чета на Околчица се поставя основния камък на бъдещият паметник. През 1926 г. инициативният Ботевски комитет към читалище “Развитие” във Враца поставя като временен маркировъчен знак 4 метров православен руски кръст, който българските опълченци носят по време на Освободителната война. Десет години по-късно започва строителството на паметника по проект на арх. Петър Дограмджиев и инж. Никола Новоселски. Той има формата на осмоконечен кръст с височина 28 м. Паметникът е завършен през 1939 г. В годините на комунистическия режим през 1947 г. паметникът е променен. Православният кръст е заменен с петолъчна звезда. През 1991 г. автентичният вид на паметника с кръста е възстановен.

През изминалите десетилетия в Ботевите чествания особено място заема идеята за очертаване на пътя на чета от Козлодуйския бряг до връх Околчица.

През 1901 г. специална комисия прави първият официален протокол за бойният път на Ботевата чета.

През 1936 г. се предлага той да бъде очертан с трайни дървесни насаждения. Тези инициативи получават особено голям размах в годините на социалистическа България, когато комунистическото правителство идеологизира Ботевите тържества и ги превръща в част от държавната културна политика. През 1946 г. се сформира комисия, с участието на три известни изследователи на Ботевото дело – Димитър Осинин, Павел Делирадев и Иван Велков. Те уточняват точно пътя на Ботевата чета от Козлодуй през с.Бутан, Борован, Милин камък Веслец до връх Околчица. През 1949 г. се поставя първата маркировка с 53 каменни указателни знаци и 6 възпоменателни плочи. Когато се уточнява лобното място на Христо Ботев на връх Камарата маркировъчните знаци се увеличават на 68. Работата по оформлението на пътя на Ботевата чета продължава през 1954 г. със засаждането на два реда дървета, които очертават пътят с широка алея. На 27 май 1958 г. се приема специално постановление на МС за мемориален комплекс “Ботев път”, който включва изграждане на алея – паметник от Козлодуй до лобното място на Ботев във Врачанския балкан. През 1971 г. по решение на ЦК на БКП и МС започва цялостно оформление на Ботевия път като единствения по рода си у нас паметник със 120 километрова алея от Козлодуй до връх Околчица, Камарата и Рашов дол. В рамките на националния туристически поход “По пътя на Ботевата чета” ежегодно от 27 май до 2 юни хиляди българи тръгват по стъпките на Ботев и неговата чета. Тази най-родолюбива туристическа проява води началото си от 1947 г., когато 17 туристи преминават по бойния път на Ботевата чета.